Музикалната клиника

"Музикант къща не храни!" - това бяха думите на баща ми навремето, когато му казах, че искам да се занимавам с музика. Това са били думите и на много други хора, чиито синове и дъщери са тръгнали по този трънлив път.

В България ситуацията с музикалния бизнес е такава, че ако си решил да се занимавап, имаш като цяло... 3 варианта:

1. Да имаш много пари и да го правиш за удоволствие.
2. Да имаш богат (гей) любовник.
3. Да си изключително талантлив и да имаш добри връзки и контакти.

А третото е валидно дори и да не си твърде талантлив...

Защо захващам тази тема?
Защото все още в мен спи дълбоко нейде идеалистичната душа на музикалния романтик, които се надява, че "рано или късно слънцето огрява и кучия гъз" и добрите музиканти в България ще намерят своето заслужено място.
И няма да се возят в градския транспорт, няма да събират с гладуване пари за лъскави дрешки и инструменти, няма да плащат на медиите, за да направят интервю с тях, няма да ходят на "турнета" в Скандинавия, за да изкарат зимата...

Как в нормалните държави всичко е измислено?! Как така там всичко им е наред?!
Не знам.

Лъч светлина в края на тунела - Music Clinic Records.
Това е новият лейбъл, който обединява музиканти в няколко различни жанра.
С чудесня идея, малко пари и много позитивно мислене могат да се направят страхотни неща!
И реших да драсна няколко реда за тях, не защото са мои приятели... Просто защото се радвам, че в България продължава да има музикални инати като тях. Благодарение на такива хора, все още чалгаджийницата не е удавила музикалната култура у нас.

Стискам им палци!