Страници

Показват се публикациите с етикет фаворит. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фаворит. Показване на всички публикации

3.05.2011 г.

Изтече ти мандата

Скоро се видях с Тони в София. Първите му думи бяха "Ей, тъкмо вчера си говорихме със Спенс за теб..."  Учудих се първоначално за какво пък са си говорили, особено при факта, че лично не се познаваме със Спенс. После се оказа, че той се сетил за парчето с Ahead и така станала приказката "Абе, мнооо яко беше онова парче навремето..."
Верно беше много яко!
Тази случка ме надъха и реших да драсна няколко реда, които са за това "якото" парче, понеже изпитвам лека носталгия както по него, така и по времената, в които го създадохме. От давна се канех да пиша по темата - мисля, че си заслужава.

31.07.2010 г.

I'll be over you...

Датата 30.07.2010 ще се запамети в малкия ми мозък за цял живот! Толкова вълнение и емоция от музика на живо рядко съм изпитвал...
Сигурно има хора, които ще напишат далеч по-добри неща от това, което драскам в блога, но имах нужда да споделя купчината от чувства, които изпитах през последните няколко часове от живота си - независимо с какви думи ги описвам.
Никога не съм бил ревностен фен на група "Фаворит", не знам наизуст всичките им песни и текстове, знам само кои са, историята им, хората и техния дух... Но защо ли усещането ми на този концерт беше същото, което изпитах преди 2 години на Металика в София, или Алиша Кийс в Белград, или дори на Стинг в Несебър! Трудно е да се опише подобно чувство. Трудно е и да се разбере от този, който никога не е изпитвал подобно нещо. Даже не съм сигурен дали този, който чете и не знае за каква група, за каква история и какви хора пиша, би ме разбрал наистина. Истината е, че на моменти вчера направих сериозни усилия да спра сълзите си... близо час след края на концерта бях като зашеметен, а болката в краката ми от скачане я усетих чак тази сутрин... но...това са ФАВОРИТ: невероятно въздействаща авторска музика - фънк, рок, фолклор, джаз... всичко преплетено по уникален начин от едни от най-добрите инструменталисти, които татковината е раждала. А освен всичко друго - високи вокални партии, неповторими многогласи, китарите плачат, баса и барабаните коват, публиката скача... Щастливците в центъра на Русе бяха много! Но искам следващият път да са още повече!!!
Иначе:
- Доживях да видя в Русе истински Рок-Концерт!
- Наистина бих се радвал ако българските (и в частност русенските) млади музиканти вземат пример от тези момчета, които показват всеки път какво е да си голям музикант с голямо сърце!
- Жалко, че "българщината" не им помага, но...Важното е, че ги има!

Тук вече пиша за всички големи музиканти, които нашия роден град е дал на света: гордея се, че познавам повечето от тях, както и че мога да нарека доста от тях "мои приятели"! И много ги обичам!
* Заглавието на статията е от едно от любимите ми парчета на група "Фаворит", от техният втори неиздаден (за съжаление) албум.